Историята... Идеята... Вдъхновението...

Историята...

Когато започвахме работа по сайта, приятелите, които го разработват, ми казаха, че трябва да предам топлината и грижата, с които работя, на посетителите. Да не правим просто сайт, който показва, че правя торти, десерти, соленки и др. вкусотии по поръчка, а хората да усетят, че са повече от клиенти и получават не просто торта или нещо сладко, а хубави моменти за себе си и хората, които обичат. Как се изпълняват тези условия обаче? Не е лесно да представиш себе си, работата, мечтите си и то по добър и интересен начин. След кратък размисъл реших, че най-добрият подход е искреността. Затова ще споделя с вас как започна всичко, а какво предстои - ще разберем и преживеем заедно.

Добре дошли в сайта на моята мечта! Ще се радвам да я споделя с вас, вашите семейства и приятели!

Сладкарството и аз имаме дълга връзка. Почти 20 години. Помня деня, в който ме приеха в ТХСП, помня нервността, с която направих първия си пандишпан и той се получи „по стандарт“, помня първата си работа, която започнах още по време на обучението си и притеснението от зафилването на първите торти… Помня и мечтата си да имам собствена работилница.

Вдъхновението…

Какво прави човек, когато синът му не може да каже „боровинка“, а упорито и с присъщите за децата плам и убеденост твърди, че малките плодчета, които майка му слага във френската селска торта, която приятели са я помолили да им направи, са боваринки? Нищо? Не. Децата имат невероятната способност с една дума да напомнят на възрастните за собствените им мечти.

„Боваринка“… Тази по детски объркана дума и блесналият поглед на малкия, с изцапаните със сметана ръчички, защото „помага“, бяха искрата, която запали у мен желанието да осъществя една своя мечта, чиято реализация отлагам от много време. От години искам, не - мечтая, да създам собствена сладкарска работилница, в която да правя това, което обичам - торти, сладки, еклери, кексчета, соленки, пайове, бонбони, меденки, целувки… След повече от 18-годишен стаж като сладкар, време му е!

Речено-сторено. Запретваме ръкави. С помощта на семейство и приятели, намирам помещение, правим ремонт, купуваме сладкарско оборудване и вече имам малка работилница.

Готова съм да се представя пред света и да го направя по-сладко и вкусно място. Не със захар и какао, а със споделени или пък не :), моменти.

Клишето ме задължава да кажа, че ползвам продукти с високо качество и това е така, но ще кажа и друго: предлагам само изделия, които без колебание бих поднесла на семейството и приятелите си. Компромиси в това отношение са немислими за мен.
Запретваме ръкави…

Ако попитате хората около мен, ще отговорят, че моята торта е френската селска. Рецепта и направа, които усъвършенствам от години. Тънки точно колкото е нужно кори, ухаещи на мед, обгърнати от нежна сметана, с представящ се в точния момент акцент от боваринки... пардон - боровинки. Цялата тази хармония от сладост, аромати и тънка боровинкова жилка, представена пред света от златисти смлени орехи.

Нещата не приключват до тук, разбира се!

Каня Ви да опитате:

Представителите на класическите торти:

„Гараш“ – танц на смлени орехи, белтъци, правилното количество захар, задължителната по програма млечна сметана и шоколад, хореографски завършен с венец от дъхави кокосови стърготини, класически оцветени за случая.

„Сахер“ – искрен реверанс към г-н Захер. Виенски валс от плътен на вкус шоколадов блат, акцент от прасковено сладко, укротени от нежно загатнат парфюм „Ванилия“ и завити с лъскава обвивка от шоколад.

„Добуш“ – една легенда. Тази торта изглежда много обикновена, но в живота си човек често бива изненадан от контраста между формата и съдържанието. Да си представим редуващи се вкусни платки и съблазнителен маслен крем, завършващи със сладък и изкусителен карамел. Неустоимо!
Някои други лакомства, които нямам търпение да опитате:

Нещо различно:

„Морковена“, но не за зайци – да, има моркови, но не само. Нежно крема сирене и кадифено масло, в компанията на смлени орехи.

„Феерия от череши“ – сладко от цели череши среща мус от съвършено избита сметана и натурален шоколад, спокойно скътани между леки като перо платки, загърнати в глазура от бял шоколад, оцветен в апетитен черешов цвят.

Дребните разбойници, които ще ви оставят с желанието за още:

„Кокосови облачета“ – бонбони, но от този вид, от който човек затваря очи и просто се пренася някъде за миг. Малки моменти от лешникова ядка, плътно обвита от бял шоколад, окуражително побутнати през кокосови стърготини.

Нежни като памук кексчета, да, все още ги наричам така, въпреки че ще се разберем, ако поръчате мъфини :) Предлагаме ги с различни пълнежи: от плодови конфитюри, приготвени за всяка партида, през лек като сън ванилов крем, до категоричен, като математическо твърдение, шоколадов ганаш.

Еклери – представете си безупречни, изпечени до златисто, еклерови капсули! Сега си представете гладък като коприна и лек като въздишка ванилов крем! Сега сериозната част: влизате в ролята на сватовник и им организирате среща, а те откриват, че са сродни души! Ето това са еклерите при нас. Хармония от аромат и пух.

Ще спра дотук, но не и преди: да обърна внимание на възможността да подарите момент на някого, който Ви вдъхновява, радва или прави щастливи и да Ви поканя да се поразтъпчете наоколо. Зад всяко „цък“ с мишката, в сайта се крие нещо, което може да харесате и с което да зарадвате някого или себе си!

Вместо заключение…

В началото споменах част от нещата, които са ме вдъхновявали и са свързани със сладкарството. Още нещо, което е лично и което предизвиква усмивка у мен, е детският ми спомен затова, когато семейно сядахме около масата и имаше нещо толкова вкусно, че не можех да го опиша с думи, просто казвах на висок глас: „Яжте, докато има!“. Това е и мотото на „Боваринка“, казвам го и на вас:

Яжте, докато има!

Разгледайте нашите предложения!

Вижте повече