Негово Величество - Яйцето! Част І

Негово Величество - Яйцето! Част І

Започвам с уговорката, че няма да си говорим за кулинарната страна на яйцето. За нея друг път.

Малко история и митове

Яйцето. Феномен, чудо, магия… Всички тези определения напълно му прилягат. Хората познават яйцето от най-древни времена. В овалната му форма, която няма начало и край, и белият цвят, древните виждат умален образ на Вселената и природния кръговрат. Много култури са го виждали като нещо свещено, символизиращо обновлението, възникването на живота и прераждането. Яйцето символизира четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворява земята, ципата – въздуха, белтъка – водата, жълтъка – огъня.

Древните траки са почитали яйцето. Според орфическата им доктрина, Хаосът (Космосът) представлявал яйце, от което се появил единният Бог. Той се слял с Богинята майка и от тайнственото зачатие се родил царят-жрец, които някои персонифицират в образа на певецът Орфей, а други – в образа на Залмоксис. В тракийските култове яйцето присъства като задължителен атрибут в ритуалите, засвидетелстващи почит на върховното женско божество – Великата Богиня Майка. То е символизирало даващото живот женско начало и на възраждането на природата. За траките яйцето е било едно от проявленията на Богинята-Майка.

Един от най-ранните примери на употребата на яйцето като митологичен символ откриваме в Древна Гърция, където орфизмът му отделя важно място: често е изобразявано с увита около него змия, вярвало се е, че първичният бог Фанес (Светлина) се излюпва от космическото яйце, когато се разделя на изграждащите го части Хронос (време) и Ананке (неизбежност).

Древните египтяни имали сходни вярвания за яйцето, което почитали като начало на света и което свързвали с появата на бог Ра, който се излюпва от космическото яйце. Те също вярват не само, че самото слънце е яйце, което бива снасяно всеки ден от живеещата в небесата гъска Себ, богинята на Земята, а и че от него се е излюпил и фениксът.

Яйцето заема своето място и в западната култура. Често като част от ритуали за плодовитост при хората и природата. През 17 век във Франция жените са счупвали кокоши яйца, за да си гарантират бременност. В Германия фермерите са размазвали яйца по плуговете си преди началото на сеитбата.

В нашия фолклор, яйцето има своето важно място. Приписват му се големи магически сили и се е използвало, а може би все още се, в различни ритуали. С него може да се бае, да се провери дали човек е пострадал от „лоши очи“. Имаме много приказки, в които силата на лошите се крие в яйце, което щом бъде счупено от героя, лошото е победено. Запазени са гатанки, в които звездите са „небесни“ яйца: „Пълно сито с яйца, на средата – патица. Що е то?“ (небето със звездите и луната). Друга гатанка гласи: „Зид зидосано, вар варосано, нийде дупка няма.“.

Най-важното и яйцето с най-голяма сила за християните е червеното великденско яйце. Първо то се боядисва и с него се натъркват бузите на децата, момите и младите булки, за да са здрави, хубави и защитени от уроки и всякакви злини. Различни са традициите, които са свързани с тазгодишното червено яйце и това от миналата година. На много места яйцето от миналият Великден се заравя в градината/нивата, за да пази от градушки и се заменя с новото, което се поставя пред иконата в дома. В някои краища на България старото яйце се пуска в течаща вода, за да отнесе лошото от изминалата година. Вярва се, че по това дали миналогодишното яйце е пълно или не, може да се познае каква година предстои.

Боядисването на яйца е древна традиция. Смята се, че е възникнало в Африка, но учените спорят, защото има сведения за същите ритуали в Китай и др. части на света, които не са имали комуникация помежду си тогава. Дали е възможно хора, живеещи на десетки хиляди километри едни от други, без никаква връзка, живеещи според различни правила и обичаи, да виждат едно и също нещо по сходен начин? Явно отговорът е „Да.“, но да продължим нататък :)

Ранните християни възприемат боядисването на яйца в Месопотамия. Църквата официализира ритуала много по-късно, през 1610 г. Една от най-разпространените легенди за причината християните да боядисват яйце е историята, в която след Възкресението на Христос, Мария Магдалена отишла на посещение при императора на Рим и го поздравила с фразата "Иисус възкръсна!". Тогава императорът отговорил "Ако Иисус е възкръснал, то тези яйца на масата щяха да са червени". В този момент, яйцата моментално сменили цвета си.

Както виждаме, яйцето заема централно място в човешките история и вярвания. Затова следващата информация няма да е изненада на стигналите до тук.

Ден на яйцето

Да. Яйцето си има официален празник. И как не! Тези малки пакетчета чудо ни отварят безброй възможности за изява и са ни съпътствали, откакто се помним. Кога отбелязваме празника на яйцето? Всеки втори петък на октомври. Първият „Ден на яйцето“ е празнуван през 1996 г. Днес денят се отбелязва по цял свят: Австралия, Австрия, Бангладеш, Бразилия, Канада, Колумбия, Хърватска, Гана, Дания, Непал, Нова Зеландия и др. На този ден се празнува не само кокошето яйце, разбира се, защото яйцата имат различни размери и форми – пъдпъдъчи, щраусови, гъши, патешки, дори хайверът е включен в купона, защото и той е яйце. За тях ще поговорим отделно, защото има много интересни неща, които да кажем.

Да завършим с нещо красиво. Фаберже.

Peter Carl Fabergé, е един от най-прочутите ювелири на всички времена, станал известен с т.нар. яйца на Фаберже.

Началото на историята на яйцата Фабереже е поставено през 1885 г. когато император Александър III поръчва на ателието на Фаберже едно декоративно великденско яйце, като подарък за своята съпруга.

На пръв поглед яйцето изглежда сравнително обикновено. Бяла, непрозрачна, емайлирана „черупка“. Но това е само привидно. Със завъртане яйцето се отваря и вътре има матов жълтък. Златен. На свой ред жълтъкът се отваря, а в него има златна кокошка с рубинени очи. Кокошката също се отваря и в нея има миниатюрно копие на императорската корона, направено от злато и диаманти, както и малък рубин, който императрицата да носи на верижка на врата си. Копието на короната, както и висулката, са изгубени. За тях свидетелства само стара фотография. Изчислено е, че стойността на короната и верижката с рубина е повече от половината от стойността на цялото произведение. Яйцето остава в историята с името „Кокошката”.

Различните източници сочат различен брой създадени и оцелели яйца.

Някои смятат, че са създадени около 70 яйца и само 46 от императорските великденски яйца са оцелели до днес. Други твърдят, че от общо 54-те яйца за руския императорски двор, до днес са запазени 45.

Според официалния сайт на „Фаберже“ яйцата за руското благородническо семейство са били 50, като 10 са създадени в периода 1885 – 1893 г. по времето на император Александър ІІІ и още 40 по време на управлението на сина му Николай ІІ. По две всяка година. Едно за майката на Николай и едно за съпругата му. Ако пресметнем годините, в които император е Николай ІІ (1894-1917), и ако за него са правени по две яйца годишно, бройката би трябвало да бъде не 40, а 46.

Независимо от броя, яйцата на Фаберже до днес остават еталон за ювелирно майсторство, абсолютно и непреклонно внимание към детайла и безграничната човешка фантазия.

За довиждане

Както видяхме яйцето вълнува човека от хиляди години. С него сме обяснявали произхода на света си. С него сме умилостивявали стихиите. С него сме измолвали милост. С него празнуваме. С него се надяваме и вярваме, че нищо не е крайно. С него правим живота си по-красив.

Туш…

Негово Величество – Яйцето!


За днес спирам до тук. Когато започвах да пиша за яйцето, мислех да се спомена мимоходом историята му, свързана с човека и да спомена за интересната му структура. Яйцето се оказва един необятен свят и за нас, както е било и за древните, които са намирали хиляди смисли във формата и съдържанието му. Затова ще му посветя, колкото статии е нужно, така че да почувствам удовлетворение и да не изпитвам вина, че го пренебрегвам. Затова: очаквайте Част ІІ!

Разгледайте нашите предложения!

Вижте повече