Чаят – аромат, цвят, вкус и още, и още... (Част 1)

  • Начало
  • /
  • Блог
  • /
  • Чаят – аромат, цвят, вкус и още, и още... (Част 1)

Чаят – аромат, цвят, вкус и още, и още... (Част 1)

Чаят – аромат, цвят, вкус и още, и още... (Част 1)

Поемаме на разходка в още един вълнуващ свят на аромат, вкус, цвят и още, и още.

Чаят е втората по консумация напитка в света. Нарежда се веднага след водата.

От захарния турски чай, през соления маслен чай в Тибет, до безкрайният избор от билкови чайове, които имаме ние, тази напитка е толкова разнообразна, колкото култури се срещат по света.

В този разказ ще разберем: как е изобретен чаят и какво е културното му значение, какви видове чай познаваме днес, как е редно да ги консумираме и още, и още.

Историята на началото

Една от легендите за откриването на чая като полезно растение гласи, че един ден, когато фермерът Shennong (Божественият фермер) бил на обиколка в гората в търсене на ядливи растения и билки, се отровил 72 пъти, но преди отровите да успеят да му отнемат живота, вятърът довял зелено свежо листо в устата му. Фермерът го сдъвкал и отровите не му подействали, а той се почувствал силен и бодър. Така бил открит чаят.

Друга легенда гласи, че китайски император седял в градината си и пиел редовната си доза топла вода, когато вятърът довял листенца от декоративен храст, които паднали в чашата. Императорът харесал вкуса на напитката и… така бил открит чаят.

Поне според легендите.

Всъщност чаят не е противоотрова, но това е начинът, по който митът за Shennong, древният китайски откривател на земеделието, подчертава значимостта и значението, които чаят е имал за древните китайци. Според археологически изследвания, чаят е култивиран преди 6000 години в Китай, 1500 години преди фараоните да построят великата пирамида в Гиза.

Оригиналното чаено растение, което се е отглеждало в древен Китай е същото, което ползваме и днес. Основната разлика с онова време и сега е – начинът на консумация. Тогава чаят се е ядял или като зеленчук, или е бил варен с овесена каша. Трансформацията му от храна в напитка става преди около 1500 години. Тогава хората открили, че комбинация от топлина и влага създава сложна и разнообразна на вкус напитка от зелените листа.

След стотици години на опити и различни начини на приготвяне, бил установен стандарт: листата се нагряват добре, пресоват се в малки плочки, които от своя страна бива смлени на прах и смесени с гореща вода, за да се получи напитка, която била наречена мо-ча или мача. Мачата станала толкова популярна, че около нея се формирала цяла култура в китайското общество. Чаят е бил обект на прозата и поезията, любима напитка на императори и средство за изразяване на творци, които са рисували картини в пяната му, точно като еспресо изкуството, което можем да видим на много места днес.

През 9 век, по времето на династията Танг, японски монах отнесъл първото чаено растение в Япония, където след време, японците развили своя традиция около напитката – японската чаена церемония. През 14 век, по време на династията Минг, китайския император променил стандарта за чая от пудра към „свободни чаени листенца“. По това време, Китай практически държал монопола върху чаените дървета, превръщайки чаят в една от трите основни стоки за износ на империята, заедно с порцелана и коприната. Това дало на Китай огромно икономическо влияние, тъй като напитката завладявала света.

Сериозното разпространение на чая започнало през 17 век, когато датските търговци донесли първите значителни количества в Европа.

Голям принос за популярността на чая сред английската аристокрация, има Катарина де Браганса, португалска аристократка, която се омъжва за Чарлз ІІ през 1661 г. По това време Великобритания е в разгара на разширяване на имперското си влияние и както империята се разраствала, така се повишавал и интересът към чая.

През 18 век, чаят в Европа бил с цена десет пъти по-висока от тази на кафето, а растенията все още се отглеждали само в Китай. Търговията с чая била толкова печеливша, че надпреварата между различните търговци, кой ще достави товарът си от Китай пръв и ще спечели най-много, била причината за появата на най-бързия многомачтов ветроходен кораб – клипера. Първоначално Великобритания плащала за чая със сребро, но когато това се оказало прекалено скъпо, търговията се осъществявала като размяна на чай срещу опиум. Това довело до големи проблеми в Китай, тъй като хората се пристрастили към наркотика. Тогава, през 1839 г., официалните власти в Китай наредили огромни товари от английски опиум да бъдат унищожени, за да се покаже несъгласие с влиянието, което Британия упражнявала. Това начинание отприщило първата опиумна война между двете сили. Бойните действия опустошавали китайското крайбрежие до 1842 г., когато победената династия Цин предала пристанището на Хонг Конг на англичаните и се съгласила на търговия при много неизгодни условия. Войната отслабила позициите на Китай за следващите сто години.

Британската източноиндийска компания, още известна като „Джон Къмпъни“ или просто „Фирмата“, също проявила интерес към търгуването с чай, но не просто да го купуват и продават, а да го произвеждат. За да постигнат целта си, провели тайна операция, за която наели ботаника Робърт Форчън. Той се предрешил в традиционни дрехи и предприел опасно пътуване из чаените райони на Китай. Форчън успял да открадне и пренесе чаени дървета, както и опитни гледачи, от Китай в Индия. След това, разпространението на чая и в други части на света се случило бързо и го превърнало в ежедневна стока и втората по популярност напитка в света след водата.

За довиждане

Това е само началото на поредното ни вълнуващо пътуване заедно! Очакват ни още срещи в ароматния и вълнуващ свят на чая! Ще се видим скоро :)